Какви неблагоприятни последици търпи пострадалият работник и кои фонодове и застраховки го компенсират за тях?
От тази статия ще разберете:
- кои вреди определяме като имуществени и кои като неимуществени вреди
- кои вреди след трудова злополука се покриват от социалното и здравното осигуряване
- кои задължителни и доброволни застраховки покриват риска злополука и медицински разходи
- защо е необходима застраховка „Отговорност на работодателя“
- как съдилищата определят какво обезщетение дължи работодателят на пострадалия работник – две различни становища на съдебната практика
Да си припомним случая от първата част на статията. Сухите факти говорят, че при инцидент по време на работа, работник е блъснат от движещ се на заден ход мотокар, в резултат на което се озовава в болница със счупен крак.
Това събитие обаче променя съществено досегашния му начин на живот. Освен, че преживява болките от 2 операции, заради които лежи в болница 17 дни, след изписването си около 40 дни и той е бил на легло, в невъзможност да се грижи за ежедневните си нужди и е бил гледан от майка си*.
Повече от година след инцидента, той все още ходи с голямо затруднение, не може да спи нощно време поради болковия синдром, трудно стои прав отново поради болки.
Освен физическите болки и страдания, той претърпял в резултат на злополуката и психически и емоционални увреждания – изпитва стрес, страхува се, станал е нервен и раздразнителен, намалил е социалните си контакти. Преди се е срещал с приятели и е играел футбол, след злополуката това е невъзможно. Начинът му на живот е значително променен.
[*текстовете в курсив са цитати от съдебната претенция на пострадалия]
Всичко това на юридически език означава, че в резултат на трудовия инцидент, работникът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт. Справедливостта (въплатена в правните норми, т.е. текстовете на Кодекса на труда) изисква той да бъде компенсиран за преживените страдания и болки.
Въпросът е кой му дължи тази компенсация и има ли фонд, от който може да получи това обезщетение?
Да разгледаме по-подробно какви са последиците за един човек, който е претърпял травматично увреждане на здравето. Най-общо те са:
- Загуба на доходи – пострадалият не може да работи, временно или завинаги, поради което губи доходите си от трудова или професионална дейност;
- Извънредни разходи за лечение – пострадалият трябва да предприеме лечение за възстановяване на здравословното си състояние, което може да се наложи да заплати допълнително;
- Пострадалият изпитва болки, психически и физически дискомфорт в периода на възстановяване на здравето си, а понякога и завинаги след претърпения инцидент.
Законът нарича тези последици „претърпени вреди“ и ги класифицира в 2 групи – имуществени вреди и неимуществени вреди. В категорията на имуществените вреди влизат загубата на доходи и разходите за лечение, докато болките, страданията и психическия дискомфорт се класифицират като неимуществени вреди. Разграничението между двете категории лежи в принципния въпрос: „Могат ли да бъдат измерени в пари?“. Здравето или живота на един човек могат да бъдат засегнати и увредени, но не могат да бъдат остойностени в пари. Животът на всеки човек е безценен. За разлика от разходите за лечение и загубените доходи от заплата или друга професионална дейност.
Често срещана грешка е увреждането на здравето или причиняването на смърт да се отъждествяват с неимуществените вреди
Неимуществените вреди са само една от обичайните последици от тези неблагоприятни събития (смърт или телесна травма). Във всеки конкретен случай следва да анализираме какви вреди са настъпили като ги класифицираме съгласно горния критерии.
Виждаме, че една непредвидена злополука може да коства много на пострадалия. Но в нашето общество това не е просто лош късмет, с който трябва да се примирим, а риск, който е предвидим, оценим и съответно подлежащ на управление, минимизиране и компенсиране.
Няколко различни системи „отговарят“ за този риск. Те са:
- Нормите за безопасни условия на труд и държавните органи за контрол по спазването им;
- Системата на задължителното социално осигуряване;
- Системата на задължителното здравно осигуряване
- Задължителното и доброволното застраховане;
- Установената в закона (Кодекс на труда) отговорност на работодателя за вредите, причинени от трудова злополука на негов работник/служител;
В системите за осигуряване и застраховане се формират фондове, от които се изплащат обезщетения на вредите, настъпили след трудов инцидент. Ето кои вреди обезщетяват те в случай на трудова злополука като разгледания по-горе случай *:
[ *в това изложение не са засегнати обезщетенията и пенсиите, които се изплащат в случай на смърт на работника или инвалидизиране в резултат на трудова злополука]
От системата на държавното на обществено осигуряване пострадалият може да получи няколко парични обезщетения:
за временна неработоспособност, докато е в отпуска по болест и не може да работи. Това обезщетение е в размер на 90% от брутната заплата, която е получавал преди инцидента. Невъзможността да работи подради претърпяната травма го лишава от доход и обезщетението от държавното обществено осигуряване замества точно този липсващ доход. Докато получава „болнични“ на практика пострадалия не търпи загуба на доход, защото е изцяло компенсиран.
За трудоустрояване – това обезщетение също има за цел да компенсира загубата на доход вследствие на инцидента. Когато здравословното състояние на работника се възстанови и той може да се завърне на работа, но поради травмата все още не може да изпълнява старите си работни задачи, той има право да бъде трудоустроен т.е. да бъде преместен на друга подходяща работа при същия работодател или да изпълнява същата, но при облекчени условия. За това е необходимо предписание на лекуващия лекар или ЛКК (лекарско консултативна комисия). Ако на новата позиция, работникът получава по-ниско възнаграждение спрямо заплатата, която е получавал преди инцидента, тогава може да получи обезщетение за разликата между двете възнаграждения. То се изплаща от фондвете на НОИ за не повече от 6 месеца и компенсира претърпените имуществени вреди от по-ниските доходи по време на трудоустрояването.
Санаторно-курортно лечение и рехабилитация – понякога за възстановяването на здравето е необходимо не само домашно лечение, но и целенасочена рехабилитация при подходящ режим. Пострадалият от трудова злополука има възможност да ползва безплатно този вид лечение, тъй като държавното обществено осигуряване покрива медицинските процедури, нощувки и храна в специализираните лечебни заведения, с които има сключен договор. Тези разходи за лечение се заплащата директно от фондовете на НОИ по определени максимални цени, а ако се налага постарадалия заплаща надвишаващата ги сума с лични средства.
От здравноосигурителната система
Разходи за лечение – лечението на здравноосигурените лица в България се покрива от НЗОК, която директно ги заплаща на съответното лечебно заведение, предоставило медицинската помощ. За голяма част от тях, пострадалия няма да заплати нищо от джоба си. Но не всички медицински дейности, консумативи и лекарства се заплащат от здравната каса, а само тези, които влизат в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Това налага често доплащане с лични средства или от доброволни здравни застраховки.
Какви плащания могат да се получат от задължителни и доброволни застраховки?
Задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“
В България, работодателите, които оперират в икономически сектори с висока честота на трудовите злополуки, са длъжни да застраховат работниците си срещу риска „Трудова злополука“. Тази задължителна застраховка покрива три риска:
- Смърт вследствие на трудова злополука
- Трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука
- Временна неработоспособност вследствие на трудова злополука
Ако не се е стигнало до най-тежките последици – смърт или инвалидност, работникът ще получи от застраховката допълнителна сума в % от своето брутно месечно възнаграждение през периода на временна неработоспособност. За първия месец (след 10-тия ден) – 3%, за втория месец – 5%, за третия, четвъртия, петия и шестия месеци по 7% от месечното си брутно възнаграждение, а за всеки месец след шестия по 10%. Тези суми не са обезщетение за конкретен вид претърпени вреди и работникът не следва да доказва загуба на доходи или разходи за лечение, за да ги получи, а само да представи болничен за съответния период на неработоспособност.
Здравна застраховка
Ако пострадалият работник има лична здравна застраховка или по вероятно, ако е бил застрахован от работодателя си с групова такава, той може да покрие чрез нея разходи за лечение, незаплатените от НЗОК. Тези доброволни застраховки функционират на две бази – чрез директно заплащане на здравни услуги на изпълнителите на медицинска помощ (лечебни заведения) или чрез възстановяване на разходи за лечение и лекарства, направени от застрахованото лице.
Други застраховки
Освен тези основни застраховки на пазара се предлагат и други комбинирани застрахователни продукти, които покриват риска „злополука“ и медицински разходи. Ако има такава лична застраховка или групова, слючена от работодателят му, работникът може да получи дневни пари за болничен престой (ако е претърпял операция и болнично лечение), възстановяване на медицински разходи (за прегледи, лечение, операции, лекарства и др.) или възстановяване на разходи за медицинско транспортиране.
Защо направихме този обстоен преглед на фондовете и застраховките, които се активират във връзка с трудов инцидент?
За да можем ясно да разграничим кои последиция (разбирай вреди) от кои фондове и застраховки се обезщетяват.
Погледнато в обобщение става ясно, че фондовете на държавното обществено осигуряване (НОИ) и на задължителното здравно осигуряване (НЗОК), както и описаните задължителни и доброволни застраховки, компенсират вредите от имуществен характер. Нито един от тези фондовете или застраховки, изброени до тук, не изплащат обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работника.
Това задължение е оставено единствено в тежест на работодателя по силата на чл. 200 от Кодекса на труда (КТ). Той е длъжен да обезщети всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от работника в резултат на трудовата злополука или професионална болест, но докато за вредите от имуществен характер, както видяхме до тук, има и други източници на компенсация, за неимуществените, отговорност носи само работодателя. Ако работникът предяви такава претенция, работодателят е длъжен по закон да я удовлетвори. Той може да оспорва размера на претендираните вреди, но не и факта на трудовата злополука, ако той е бил удостоверен от компетентните органи (НОИ).
Все пак работодателите могат да управляват своя риск от плащане на обезщетение за вредите от трудов инцидент. Всеки работодател може да застрахова своята отговорност за евентуално дължими обезщетения на основание чл. 200 от Кодекса на труда, като сключи доброволна застраховка „Отговорност на работодателя“. Тази застраховка покрива претенциите на пострадали работници към техните работодатели.
Законът (КТ) обаче в въвел едно специално правило, а именно че обезщетението, което работодателя дължи се определя като разлика между „причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване“(чл.200, ал. 3 КТ).
Законът (КТ) обаче в въвел едно специално правило, а именно че обезщетението, което работодателят дължи се определя като разлика между „причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване“(чл.200, ал. 3 КТ).
Когато съд разглежда претенция на работник, който претендира обезщетение за неимуществени вреди, той трябва да реши как да приложи нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ. Едни съдилища определят размера на претърпените неимуществени вреди и от тях приспадат платените обезщетения от обществено осигуряване. Така достигат до финалния размер на обезщетението, който осъждат работодателя да плати.
Други съдии обаче се вглеждат по-внимателно в детайлите. Те смятат, че обезщетенията от държавното обществено осигуряване са компенсация за претърпени имуществени вреди под формата на загуба на доход. В тези съдебни решения се изтъква, че правилото, установено в ал. 3 на чл. 200 КТ, има за цел да предотврати двойно плащане за едно и също нещо ( т. нар. неоснователно обогатяване), до което би се стигнало ако работникът претендира обезщетение за загубен доход от своя работодател, а в същото време е получил такова и от НОИ. Според тези съдебни решения е недопустимо обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалявано със сумите, изплатени за загуба на доход поради нетрудоспособност. Двете обезщетения презентират размера на претърпените вреди от различен вид. Приспадането води до несправедлив резултат, при който пострадалия не получава пълна компенсация за претърпените от него неимуществени вреди.
Задачата на колегиума от всички съдии във Върховния касационен съд е да разгледат аргументите в тези две различни съдебни практики и да достигнат до единно становище по прилагането на чл. 200, ал.3 КТ като се произнесат с тълкувателно решение.
В следващата трета част ще анализираме как това тълкувателно решение може да се отрази на размерите на обезщетенията, присъждани срещу работодателите, а оттам и на застраховката „Отговорност на работодятеля“.
Забележка: Статията е обект на авторско право. Тя има информативен характер, изразява личното мнение на автора и не следва да се приема като препоръка за предприемане на определени действия или правен съвет.
Last modified: 27/11/2023
