На Фокус: Строителство и застраховане

През последните няколко седмици професионалната общност, ангажирана в строителния бизнес, е в нестихващи обсъждания на промените в ЗУТ. Разбираемо, след като Законът за устройство на територията (ЗУТ) е нормативната библия на строителството у нас. Тези промени са в сила след обнародването им в ДВ на 23.02.2021 и засягат много аспекти на строителния процес – както в неговите административно-процедурни измеренията, така и по отношение на задълженията на участниците в него.

Как започна всичко и къде свърши?

Инициативата за промени в ЗУТ идва от правителството, а целите, които си поставя е

подобряването на административното обслужване и намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса, както и прецизирането и усъвършенстването на процеса, свързан с предоставянето на административни услуги по реда на ЗУТ [1]

• Проектът за изменение на ЗУТ, който МРРБ е изготвил и подложил на обществено обсъждане е бил много по-малък по обем в сравнение с финално приетите промени в закона. Той е имал за фокус оптимизиране на редица административни процедури и създаване на Единен публичен регистър по устройство на територията, чрез който да се осигури публичен достъп до всички издадени актове на МРРБ, ДНСК, областните и общински администрации, в удобен дигитализиран формат.
• В процес на общественото обсъждане заинтересованите страни (Камарите на архитектите, на инженерите в инвестиционното проектиране и на строителите, Асоциацията на строителните предприемачи, отделни юристи и главни архитекти, както и други лица и организации) са дали допълнителни предложения за усъвършенстване или реформиране на инвестиционния процес. Всички те са били отхвърлени с аргумента, че не влизат в обхвата на целите, които си поставя проекта за ЗИД на ЗУТ.[2]
• След внасянето му за разглеждане в НС обаче законопроектът е претърпял съществено „надграждане“ чрез предложенията на групи народни представители. Новите предложения не са били обсъдени със заинтересованите страни в строителния бранш, а техните възражения са оставени без разглеждане.
• Като най-скандални[3] се определят следните нововъведения:
  • Ограничаването на кръга от лица, които могат да обжалват общите устройствени планове.
  • Обвързването на издаването на разрешение за строеж, както и въвеждането на завършен строеж в експлоатация, с изпълнението на подробния устройствен план (ПУП) за съответната зона, т.е. ако не е изпълнена предвидената улична регулация не може да започне строителство или пък готовия вече строеж не може да бъде одобрен за ползване.

Юристи коментират[4], че тези норми противоречат или ограничават конституционно установени права, като правото на собственост и неговото упражняване чрез реализиране на строителство в собствен имот, както и правото на обжалване на актовете на администрацията. Чрез тях задължението на администрация да отчуждава терени и да изгражда публичните комуникации в населените места, е прехвърлено на частни лица. Сред засегнатите страни има желание тези разпоредби да бъдат оспорени пред компетентните институции.[5]

Кои от измененията в ЗУТ са от значение за застраховането на рискове, свързани със строителството?

Някои от промените целят постигане на по-добро качество и повече контрол върху дейността на някои от ключовите участници в инвестиционния процес.

Например:

• Детайлно е описано задължението на проектанта в инвестиционния проект да предвиди строителните продукти и да съобрази техните експлоатационни характеристики с нормативните изисквания за влаганите в строителството материали.
• Консултантът, които извършва оценка на инвестиционния проект, трябва изрично да се произнесе по въпроса за предвидените в проекта материали, в доклада, с който одобрява изготвения проект.
• Забранява се на Консултанта да тества използваните в строежа материали в лаборатория, която е свързана със строителя.
• Всички инвестиционни проекти ще бъдат одобрявани чрез доклад за оценка за съответствието, изготвен от Консултант, а не само тези от най-високите категории, както беше до сега.
• Разширяват се правомощията на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК). Занапред при служебната проверка на всяко разрешение за строеж, Дирекцията ще се произнася не само по законосъобразното му издаване, но ще проверява по същество и доклада на Консултанта за оценка на проекта. Ако открие съществени пропуски, ДНСК ще може да отменя издаденото разрешение за строеж. Де факто се създава още едно ниво на проверка и контрол по отношение на инвестиционните проекти, въз основа на които се изпълняват строежите.

Няма промени в задължителното и доброволно застраховане на участниците в проектирането и строителството.

Поглед назад

ЗУТ урежда инвестиционния процес в България вече над 20 години (в сила е от 31.03.2001г.) и за това време е изменян над 100 пъти. За застрахователната сфера този закон придоби съществено значение след 2004г., когато влезе в сила уредбата на глава 10 за застраховането на проектантите, консултантите и строителите чрез задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Този продукт се превърна в най-масовата застраховка Гражданска отговорност на българския пазар след ГО на автомобилиста.

Благодарение на браншовите организации на архитектите, инженерите и строителите, както и на много от възложителите на инвестиционни проекти,

сключването на тази застраховка стана рутина и необходимост за всеки участник в инвестиционното проектиране и строителството.

Застрахователните специалисти (продавачи, подписвачи, ликвидатори, юристи) бяха снабдени с детайлна и ясна правна рамка на застраховката, съдържаща се както в ЗУТ, така и в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Тези два нормативна акта създадоха устойчива база за решавана на множество казуси, родени в практиката по сключването на полици и обслужването на застрахователни събития и претенции.

Детайлна уредба имат и други видове застраховки, но отличаващото се тук е, че ЗУТ прокара за първи път в българската застрахователна сфера, принципа на застрахователно покритие за искове/претенции, предявени през срока на застрахователния договор. Известен в застрахователния бизнес като claims – made basis. Специалистите в застраховането знаят, че тази база за обезщетяване е доста дискусионна в много държави, а в някои дори не е приемана от съдилищата. Без да се задълбочавам в темата claims – made, само ще отбележа, че уредбата му в ЗУТ е пълноценна във всички елементи на покритието  (ретроактивна дата, задължение за подновяване, разширен период за съобщаване на искове) и осигурява справедливи условия за застрахования, стига той/тя да сключва и поддържа застраховката, докато осъществява професията си.

Тези смели стъпки, направени преди повече от 16 години, ни задължават да погледнем на действителността и от по-критичен ъгъл и да си дадем сметка какво още може да се подобри.

Поглед напред

Всеки възложител на строителен обект, пострадал от строителна дейност или застрахован проектант, консултант или строител ще ви каже, че не вижда полза от застраховката ако по нея не се изплащат бързо обезщетения. Всеки застраховател, който предлага задължителната застраховка Професионална отговорност или доброволните й варианти, ще ви отговори, че решаването на въпроса кой е виновен и отговорен за възникналите при строителството вреди изисква множество анализи и експертни знания от сферата на правото, строителството и инженерните науки. Затова много от казусите се решават чрез съда, а това е най-дългият и скъп път.

Какво би могло да скъси този път?

Възложителят на един спрян строеж не може да чака няколко години, за да бъде решен в съда спора кой от участниците е сбъркал, за да се стигне до нежелания резултат. Собственикът на една срутена сграда в съседство със строителен изкоп или пострадалите хора, които се нуждаят от лечение, също.

Строителството е дейност, която създава рискове – както докато се осъществява, така и когато се потребява финалния резултат от нея, ако той страда от съществени дефекти. Отчитайки това всяка държава създава правила и допуска до нея само тези, които имат нужните знания и ресурси да я извършват безопасно и качествено. Освен регулацията, друг елемент от управлението на риска са механизмите за контрол – одобрението на всеки проект на база оценка за неговата годност, устойчивост и безопасност, строителния надзор, правомощията на различни публични органи да не позволят или да спрат строителство, което не отговаря на стандартите за качество и сигурност, одобряването на продукти, които могат да се използват в строителството. Всичко това е налице в инвестиционния процес съгласно ЗУТ и множеството наредби към него. Но както казват у нас: „законът е тясна врата у широко полѐ“.

Какво липсва в българския инвестиционен пейзаж?

Осезателна е липсата на добре развита правна рамка за определяне на задълженията и реализиране на отговорностите на участниците в инвестиционния процес.

Няма специална правна уредба на строителния договор[6], на договора за предоставяне на проектантски услуги, на договора за осъществяване на строителен надзор или за извършване на оценка на инвестиционния проект от консултанта. В ЗУТ се предвижда само, че тези договори са задължителни между участниците и трябва да се сключват в писмена форма.

Само за контекст ще припомня развитието на правната рамка на застрахователния договор:

• От 1950 до 1996г., ЗЗД, глава XIV „Договор за застраховка“, чл.323 – чл.369
• От 1996 до 2006, ТЗ, глава XXVII „Договор за застраховка“, чл.380 – чл.418
• От 2006 до 2016, КЗ (отм.), част VI „Застрахователен договор“, чл.183 – чл.248 и част V “Задължително застраховане“, чл.249 – чл.281
• От 2016 , КЗ, част VI „Застрахователен договор“, чл.343 – чл.460 и част V “Задължително застраховане“, чл.461 – чл.505;

В момента правната рамка (обща и на отделните видове застрахователни договори) се състои от повече от 160 самостоятелно номерирани разпоредби, и е нараснала съществено спрямо 35-те члена в ЗЗД преди 25 години. В областта на строителството можем да разчитаме на почти нулева специална уредба на тези не по-малко важни и специфични взаимоотношения, които освен това имат потенциала да засегнат интересите и на трети лица (ползватели на завършения строеж, последващи купувачи на недвижимия имот, лица, увредени от строителни аварии и много други).

Някои от тези празноти могат да бъдат запълнени на база принципа на свобода на договарянето чрез договорите между участниците в инвестиционния процес, които детайлно да описват техните задължения и последиците от неизпълнението им. За съжаление и тук България изостава от добрите световни практики. Един от световните еталони са разработените от Международния съюз на инженерите-консултанти (FIDIC) образци на договори за изпълнение на различни видове строителни дейности:

Макар и само 6 основни вида, тези договорни условия отчитат особеностите на различните видове строителни работи и адекватно отразяват интересите, рисковете и задълженията на страните по тях.

Ключовата им характеристика е баланса на задълженията и отговорностите на възложителя и изпълнителя и независимата професионална фигура на инженера, който в много случаи има възможност да решава спорове между тях в хода на самата строителна дейност.

Още по-голям ресурс от предварително разработени договорни условия можем да открием на британския пазар. Две са водещите организации, които разработват договори, обслужващи инвестиционния процес – Institute of Civil Engineers [7] и Joint Contract tribunal[8].

Впечатляващо е разнообразието от различни стандартни форми – от договори за големи проекти, изпълнявани от joint ventures до договори за строителство на лично жилище. Те са разработвани и усъвършенствани в продължение на години, отразяват актуалната правна регулация и съдена практика, адекватни са към нуждите на потребителите и развитието на иновации в строителните технологии и всичко това с една цел – ясните и изчерпателни договорните условия да допринесат всеки проект, дори най -сложния и рисков, да бъде изпълнен навреме, в рамките на бюджета си и без да се водят съдебни спорове.

Това е абсолютно постижима цел и у нас, стига заинтересованите страни да я осъзнаят и намерят начин да я осъществят. Ползите за всички страни биха били неизмеримо по-големи от вложените ресурси и усилия. От гледна точка на застраховането, наличието на стандартни договори би помогнало за по-точната и бърза оценка на рисковете и еднозначното им алокиране към съответния участник в строителството, би осигурило правна база за извънсъдебно решаване на спорове за отговорността на застрахования, би намалило сроковете за решаване на застрахователни претенции, би създало основа за разработване на нови застрахователни продукти, адекватни на рисковете, които носят застрахованите лица.

[1] МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

[2] ТАБЛИЦА за отразяване на постъпилите предложения от обществено обсъждане, проведено в периода 13.05.2020 г. до 12.06.2020 г., на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

[3] Виж видео файл от Пресконференция на КАБ в БТА на 04.02.2021

[4] https://www.dpc.bg/bg/news/promeni-v-zakona-za-ustroistvo-na-teritoriiata.html

[5] Виж видео файл от Пресконференция на КАБ в БТА на 04.02.2021

[6] Попова, С. , „Договорните правоотношения в строителния процес“, с.17

[7]https://www.neccontract.com/About-NEC/NEC4-suite-of-contracts

[8] https://www.jctltd.co.uk/category/contract-families

©2021 All rights reserved. 
Title: 
Строителство и застраховане 

Author: 
Tanya Boeva, Dip CII 

Този текст е защитен от авторски права. Никаква част от него не може да бъде копирана без предварително писмено съгласие на автора.

Disclaimer:
Независимо, че информацията изложена тук е взета от надеждни източници, авторът не поема каквато и да е отговорност за нейната коректност и изчерпателност, както и за становищата, направени на нейна база. Представената информация и становища имат за цел само да информират. При никакви обстоятелства, авторът няма да носи отговорност за вреди, които са възникнали във връзка с използването на тази информация, а читателите са предупредени да не се предоверява на нея за свои бъдещи решения. 

Although all the information discussed herein was taken from reliable sources, the author does not accept any responsibility for the accuracy or comprehensiveness of the information given or forward-looking statements made. The information provided and forward-looking statements made are for informational purposes only. In no event shall the author be liable for any loss or damage arising in connection with the use of this information and readers are cautioned not to place undue reliance on forward looking statements.