Част 1: Обезщетения при трудова злополука

Какви обезщетения има право да получи пострадалият от трудова злополука работник?

От тази статия ще разберете:

• кой инцидент е трудова злополука и какви са последиците за пострадалия работник
• какви обезщетения получава работникът и от кои фонодове и застраховки
• каква е съдебната практика и какво тълкувателно решение на ВКС се очаква

Има ли нещо по-рутинно от ходенето на работа. За повечето от нас това е ежeдневие 5 дни в седмицата. Когато се събудим сутрин и прегледаме наум какво ни очаква през деня, едва ли някой си помисля, че днес ще претърпи злополука – докато отива или се връща от офиса или докато е зает с обичайните си служебни задължения. Но това се случва – всеки ден, всяка година. През 2021 трудови злополуки са преживели 2 427 от нас.

Какво се случва след това? Ако последиците не са тежки – няколко дни домашно лечение. Ако обаче травмата е по-сериозна, се стига до операции, по-дългосрочно лечение и отсъстивие от работа.

Благодарение на осигурителната ни система през периода на отсъствие от работа ние не оставаме без доходи. Получаваме 90% от заплатата си като обезщетение от фонда на НОИ „Трудова злополука и професионално заболяване“. Впрочем, знаете ли, че осигуровките, които влизат в този фонд, са изцяло за сметка на работодателя ни, т.е не ги плащаме ние.

Да разгледаме един обичаен случай – трудова злополука на работното място, завършила с фрактура на крайник.

Работник в компания за производство на млечни продукти е бутнат в склада за продукция от движещ се на заден ход мотокар. В резултат на злополуката той е със счупен крак. По спешност е приет в болица, където е опериран и прекарва 17 дни в следоперативно възстановяване. След това още 40 дни е обездвижен на легло в дома си. Възстановяването му е дълго и болезнено, като той не може да работи още близо 10 месеца.

В този период от време работникът получава 2 обезщетения:

• От обществено осигуряване (НОИ) за временна неработоспособност – малко над 4 500лв.*
• От груповата застраховка „Трудова злополука“, сключена от работодателя му – общо 861 лв. *  за всеки ден нетрудоспособност след 10-тия, както и възстановяване на разходи за медицински консумативи

[*описаният случай, респективно обезщетения са от 2018-2019г.]

Това удовлетворява ли постарадалия работник? Очевидно не, защото той завежда дело срещу работодателя си с иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. Основанието на иска е чл. 200 от Кодекса на труда, който постановява, че работодятелят носи отговорност при смърт или увреждане на здравето на негов работник или служител в резултат на трудова злополука или професионално заболяване.

Работодателите в България носят този вид отговорност без да се отчита тяхната вина, т.е. за пострадалият работник е достатъчно да докаже факта на инцидента и размера на претърпените от него вреди. Често работникът сам има принос към настъпването на злополуката, като нарушава правилата и мерките за безопасност. Това се отчита от съдилищата и те намаляват изчислените обещетения понякога дори с 2/3 ако работникът е действал в грубо нарушение на нормите за безопасност.

В случаят, съдът е уважил иска на работника като е отчел увреждането на здравето му,  периода на възстановяване, възрастта му и претърпените от него страдания и болки в резултат на злополуката. Така преценява, че справедливото обезщетение за претъперните неимуществени вреди е 45 000лв.

От тази сума съдът приспада посочените по-горе обезщетения, изплатени от НОИ и по груповата застраховка „Трудова злополука“. Защо прави това? Така му казва законът – в Кодекса на труда е предвидено, че отговорността на работодателят е за разликата между размера на причинените вреди и плащанията по обществено осигуряване и застраховки, направени за негова сметка (т.е. платени от работодателя).

Различните съдилища обаче прилагат това правило по различен начин. Някои от тях приспадат обезщетенията от НОИ, а други не. Аргументите на двете тези ще изясним в част 2-ра на тази статия.

Защо обръщаме внимание на този казус. Това лято, Върховният касационен съд образува тълкователно дело по тази противоречива практика. Т.е. в близките месеци се очаква общо решение на всички съдиии от ВКС, с което да се въприеме единно тълкуване и прилагане на този текст на закона. Това решение има потенциала да повлияе на размера на изплащаните обезщетения, а от там и на интересът и търсенето на застраховки, покриващи риска „трудова злополука“. Как? Това ще анализираме в част 3-та на тази статия.

Да не забравяме, че работодателят трябва да плати обезщетението за неимуществени вреди, което съдът определи. Сметките му ще олекнат с близо 40 000лв. освен ако предвидливо не е застраховал отговорността си във връзка с чл. 200 от Кодекса на труда. Тогава сметката ще покрие неговия застраховател по застраховка „Отговорност на работодателя“.

Повече по темата, очаквайте в следващите две части.

Забележка: Статията е обект на авторско право. Тя има информативен характер, изразява личното мнение на автора и не следва да се приема като препоръка за предприемане на определени действия или правен съвет.